Младите хора се чувстват застрашени – в индивидуален и в общочовешки план – което ги прави уязвими спрямо вредното влияние на крайния национализъм, расизма и класизма. От друга страна, проучването посочва също, че младите хора се вълнуват от случващото се по света. Те изразяват силно лично отношение към кризата и чувство на предателство от страна на правителствата, които не са успели да защитят бъдещето им.

Farca (2018) и Gojković (2021) докладват за популярността на дистопичната фантастика и дистопичните видеоигри сред младите хора като един от начините за преработване на тежките емоции, разкрити в гореспоменатото проучване. Като се ангажират с въображаеми сценарии за най-лошия случай, те създават безопасно психическо пространство, в което да се изправят пред страховете си, без да бъдат напълно погълнати от тях.

Изследванията на Джералд Фарка върху игрите в рамките на „Studies of Digital Media Culture“ показват, че играчите „преодоляват чрез игра“ тревожността си. Това им позволява да превърнат тревожността в своебразна форма на подготовка за действия в реалността. Игрите предлагат нещо, което реалният живот не дава – възможност да се вземат решения и да се действа. В игрите младите играчи могат да се борят срещу системите, които ги потискат. Това им дава усещане за сила, което им липсва в действителността, където се чувстват пренебрегвани от политиците. Като се ангажират с тези интерактивни наративи, младите хора изпробват идеи за съпротива и оцеляване в безопасно пространство, където могат да имат пълен контрол. Успехът в играта, дори в мрачния свят на дистопичния сценарий, може да вдъхне чувство за способност и надежда.

Дистопията като инструмент на неформалното гражданско образование

Ако се замислим върху чертите на дистопията, те всъщност не са противоположни на утопията. Както отбелязва Cole (2025), и двата жанра са свързани с изпълнението на желания. И двата се въртят около мечтата за по-добро бъдеще, но донякъде изкривено и невъзможно за постигане. Тогава как дистопията служи като инструмент на неформалното гражданско образование?

Основните цели на гражданското образование включват стимулиране на критичното мислене, етичното разсъждение и гражданската ангажираност. Дистопията допринася за постигането на тези цели по няколко начина:

1. Оспорване на конформизма

Играчите често се оказват в позиция, в която трябва да вземат невъзможни решения. Например: доносничат ли на властите за най-добрия си приятел, за да спасят собственото си дете? Или… говорят ли срещу режима, знаейки, че това ще доведе до тяхната гибел? Това е начин за изпробване на ценностите под натиск и за развиване на разбиране защо едни хора се подчиняват, а други успяват да извоюват свободата си.

2. Принудително изправяне пред неудобни истини

В дистопията абстрактните социални и политически концепции стават видими и невъзможни за избягване. Например: наблюдението от страна на държавата може да бъде представено чрез въвеждане на видими камери, следящи движенията на играчите, или чрез обявяване по високоговорителите кога даден играч нарушава правилата. По този начин играчите могат да усетят как губят неприкосновеността и автономията си в името на „по-голямото благо“.

3. Позволяване на участниците да преживеят дадена ситуация през перспективата на онези, живеещи под потиснически режими

Участието в дистопична игра или ларп не е реална ситуация  –  и все пак е достатъчно реалистична, за да може играчът да усети какво означава тази ситуация за някой в действителността. Например: когато играч укрива забранен предмет, чува автоматизиран глас, който обявява местоположението му на охраната. Той не може да преговаря със системата  –  единственият вариант е бягството. Това носи осъзнаването, че единственият начин да оцелееш в играта е като се подчиняваш на правилата.

4. Изграждане на чувство за съпричастност и морално въображение

Участниците в дистопичните игри трябва постоянно да се крият и да се научат да не се доверяват на никого – дори самото им съществуване се превръща в престъпление. Преживяването е толкова реално и живо, че те не трябва да обсъждат въпросите за неприкосновеността теоретично – те усещат страха от загубата ѝ. Преживяването им помага да преминат от пасивен наблюдател към активен инициатор на промяна.

Ето защо Dystolarp използва дискомфорта като педагогически инструмент. Като се ангажират с тези истории, младите играчи остават с чувство на безпокойство в безопасна, но интензивна среда. Тази „емоционална репетиция“ превръща тревожността им в по-ясно разбиране на залозите и стимулира критичното мислене и активизма. Тъй като може да предизвика и тревожност, ако не се представи обмислено, е необходимо внимателно фасилитиране за осигуряване на безопасност.

Проектът Dystolarp е създаден, за да подпомага младежките работници и младите хора да се ангажират с дистопични истории чрез образователни и фасилитирани ларп преживявания. В хода на проекта разработваме конкретни материали за използване на дистопичния ларп в младежката работа. Те ще бъдат публикувани в различни форми – наръчник за фасилитиране, сценарии, наръчник на водещия, учебна програма, теоретична рамка и др. Не се колебайте да следвате уебсайта на проекта тук.

Допълнителна литература по темата:

• Cole, M. B. 2025. Fear The Future: Dystopia and Political Imagination in the Twentieth Century. University of Michigan Press. https://www.jstor.org/stable/10.3998/mpub.14528874.7
• Hickman, C. eds. 2021. Climate anxiety in children and young people and their beliefs about government responses to climate change: a global survey. Lancet Planet Health. https://www.thelancet.com/journals/lanplh/article/PIIS2542-5196(21)00278-3/fulltext
• Farca, G. 2018. Playing Dystopia Nightmarish Worlds in Video Games and the Player’s Aesthetic Response. transcript Verlag. https://www.transcript-publishing.com/media/pdf/6e/03/db/oa9783839445976kV79x57Yut7tB.pdf
• Gojković, T. eds. 2021. Gamification in non-formal education and youth work. Youth for Exchange And Understanding. https://share.google/gQrx4kdnefSpuWWFG
• Freire, P. 1998. Pedagogy of Freedom: Ethics, Democracy, and Civic Courage. Bloomsbury Academic.